Моят дом е моята крепост

от Ависта на

Моят дом е моята крепост

Моят дом е моята крепост – недвижимо-имотните неволи на една средностатистическа софиянка на средна възраст (Истории с продължение) втора част

Шпакловка и замазка или защо не заминах за Мадагаскар

В предния пост ви запознах с това как се сдобих с мой собствен дом на – както се казва на имотен език – шпакловка и замазка. Най-първия път, в който видях жилището, времето беше студено, навън вече беше вечер, а в кооперацията още нямаше ток. Когато пристъпих вътре, ми се дорева. Имах чувството, че някаква огромна тежест се стоварва и смазва жестоко гърба ми. В оня момент не бях в състояние да си представя, че от жилището може да излезе и нещо повече от „шпакловка и замазка“. За човек, чието участие в ремонтни дейности до онзи момент се беше свеждало само до даване на мнение и избиране на кухни и мебели, задачата от шпаклово-замазаното жилище да направя свой и на сина ми дом, ми се струваше непосилна и абсолютно непреодолима. Но не невъзможна.

Затова поизчаках малко да мине зимата и в един чуден априлски ден се заех със задачата, въоръжена с решимостта да докарам всичко до успешен край. Първото, което  реших беше, че не ми се занимава с дизайнери и обсъждане на идеи, повечето от които нямаше и наполовина да съвпадат с моите. Освен това се налагаше да се нанесем сравнително бързо, защото живеехме при бившата ми свекърва и колкото и да си бяхме запазили добрите отношения след развода с бившия ми мъж, дългото гостуване не беше алтернатива, ако искаме да продължим да се разбираме. Решено-сторено. Срещнах се с майстора, разбрахме се какво искам и как ще бъде изпълнено, уговорихме сроковете и цените и така дадох официален старт на промяната. За мое щастие и късмет майсторът ми е добър приятел, на който през годините знаех, че мога да разчитам не само за това, че ще свърши работа, ще даде съвет за едно или друго по жилището, но и ще е склонен да разсрочи на вноски цената за труд, която не беше от най-приятелските, но пък поне бях спокойна, че каквото се разберем това и ще стане. Както споменах, до онзи момент бях пълен лаик на тема ремонти, да не говорим че ми куцаха познанията и опита и в доста други житейски посоки и трябваше да се уча в движение. Задавах си и такива въпроси като защо батерията за умивалник трябва да се казва така, при условие че по нея тече вода, а не ток или пък как е възможно да има такова огромно количество цветове и нюанси на латексовите бои.

Най-напред срокът за изпълнение на ремонта – избиване на стена, полагане на настилки, правене на банята, боядисване на стените – от обещаните 5-6 седмици се проточи на близо 5 месеца. През това време поръчах на мои приятели да ми изработят кухненските и холни мебели – дизайнерката им, Слава Богу, много бързо схвана, че си има работа с човек-естет на ниво „да го има и да върши работа“ и се постара да ми направи само едно предложение, което аз приех радушно и начаса. Постепенно тъмният апартамент, рекламиран като „жилище в южен квартал с изглед към Витоша“, като изгледът включва основно гледки към околните сгъчкани една до друга кооперации, започна да придобива приличен вид. Мина си лятото, после дойде и септември. Научих още полезни неща като що е то разлика между дъбов и буков паркет, предимствата на ламината пред плочките, защо е важен зеления цвят в банята според фън-шуй. Разходите се трупаха неумолимо и от първоначалния финансов план, който се бях зарекла да следвам стриктно, почти нищо не остана такова каквото беше заложено първоначално. По едно време вече бях започнала тотално да изпушвам и да искам да се махна от всичко това. Спомените ми са свързани единствено с водене на разговори с майстора, водене на детето насам-натам, едно много бързо море през лятото, на което допълнително си скъсах нервите, защото всички около мен решиха да хванат така добре познатия морски вирус. Чувствах се в капан и трябваше спешно да направя нещо, за да изляза от него.

И точно по това време една близка попита във фейсбук дали някой не иска да дойде с нея в Мадагаскар. По природа съм пътешественик и съм способна да приготвя багаж за минимум двама души за 5 минути, да се кача или изпусна самолет за още толкова, да премина през половин Европа за един ден в светлата част на деня и въобще да извърша всякакви чудеса от храброст само и само да съм човек, както е казал поета. Доста усилия хвърлих да споря с поета, че човек е човек и като прави ремонт, просто е друг тип човек, но не успях. Чух се с моята позната, изпрати ми офертата на туристическата агенция и аз се обадих на моя майстор, за да ми направи някои финални калкулации. Докато си говорим с него ми задава въпроса: „Какво да правя с изводите за бойлера? Да ги оставя ли за всеки случай или?“, „А“, отговарям екзалтирано (щото вече съм ентусиазирана, че сметките се връзват и мога да отида до Мадагаскар), „какъв бойлер, че то си има ТЕЦ.“, „Сигурна ли си?“, пита майстора. „Е, как да не съм сигурна. Виж какви радиатори като слънце са монтирани във всички стаи.“, „Ами добре“, отговаря с лек скепсис майстора, „значи си имате договор с Топлофикация?“. „Е, как да нямаме“, си мисля аз, „кой луд ще монтира радиатори без договор с Топлофикация?!? Па и в тоя квартал навсякъде има ТЕЦ, колко му е едно кранче да врътнат тия от топлофикацията и да ни пуснат топлото, ехей“. И с това позитивно заключение отоплителната тема беше изчерпана и съществуването на изводите за бойлера – заличено. Съответно екскурзията – потвърдена, гледането на детето – уредено, плащането на половината сума – извършено, всичко в рамките на една седмица. „Машина“, мисля си аз, докато си представям баобабите с лемури.

Добре ама нещо въпросът с тоя ТЕЦ, подобно на едни лястовици, дето преди няколко години си направили гнездо в една от стаите на къщата ни, се намести в главата ми и започна да ме навестява по повод и без повод. Някъде седмица-две след оня разговор за изводите на бойлера се състоя първото общо събрание на входа – чудесен повод да разчистя гнездото както се казва. Затова смело попитах новите ми съседи: „Извинете, а в тази кооперация има ли ТЕЦ?“ Явно на хората този въпрос не им прозвуча странно, защото някой се обади и обясни, че всъщност абонатна станция имало, но трябва ние помежду си да се разберем дали да сключваме договор с Топлофикация. С други думи на онова събрание научих няколко много важни неща – от онези, дето ги научаваш твърде късно и връщане назад няма:

  1. Купуването на жилище на шпакловка и замазка е добра алтернатива, в случай че разполагате с достатъчно време и пари.
  2. Наличието на монтирани радиатори и абонатна станция не означава наличие на парно и топла вода. За такова си трябва договор с Топлофикация. Той обаче се сключва след единодушно решение на общо събрание на собствениците. Е, не бяхме единодушни (за което към днешна дата ни най-малко не съжалявам).
  3. Нямам бойлер. Нито изводи за него. Нямам топла вода. Отопление за зимата – също.

Следователно: Или Мадагаскар или бойлер и отопление (радиатори, духалки, каквото се намери). Не че бойлерът струва колкото екскурзия в Мадагаскар – неее. Но виж новото преустройство на прясно ремонтирания апартамент, за да се намери място на този бойлер, при условие че изводите бяха заличени – ето това струваше пари.

Та така. Не заминах за Мадагаскар.

И понеже съм човек, който не се отказва лесно, но пък и се учи от грешките си, реших че като съм се провалила на тоя изпит, то на другия – как да намерим добрата алтернатива за финансиране на имот – смятам, че се справих добре. Но за това ще разкажа другия път.

Благодаря за вниманието!