Закъснях. За семинара. За дългоочакваното обучение. Не беше заради успиване или мотане. Имах втори оглед с потенциалните купувачи на най-атрактивния си имот. Такова нещо не се отлага си мислех тогава, това е най-важното в професията ми. Почти бях загубила трепета от предстоящото обучение, докато асансьора не спря пред залата на събитието.
Влизайки там си представях една враждебна обстановка, с много напрежение, криви и изучаващи погледи. Знаех, че ще присъстват много мои колеги от конкурентни фирми. Чудно ми беше, как така някой си е помислил, че може да ни събере на едно място и да очаква това да се размине тихо, да няма пререкания и подвикваници но тайничко се надявах и да видя някой познат колега, който харесвам и да разменя няколко приказки с него. С тези си мисли и с малко намръщена физиономия се оказах във фоайето на залата.
Посрещна ме една мила и нежна усмивка, идваща от млада дама, която, като че ли мен чакаше. Не очаквах такова посрещане. Та нали идвах на място пълно с врагове. Мислех, че тук ще бъде така, както е в жилищата, в които се засичаме с конкурентите си по огледи. Но не. Младата дама ме поздрави толкова приятно, попита ме за името, намери ме в списъка, подаде ми комплект с флаери относно темите на семинара, закачи на врата ми бадж със собственото ми име и тук вече ме грабна. Това пък съвсем не си го представях така. Баджът беше брандиран с името на организаторите на семинара – RE/MAX. Направих няколко крачки към входа на залата, мислейки си дали е редно да го нося. Все пак аз съм от друга фирма, представлявам нея, какво ще си помислят ако ме видят така колегите от моята фирма, които също са в залата. Незнаех как да реагирам и нямаше време и да помисля, защото младата дама, вече отваряше вратата. Беше минал повече от половин час от началото и аз се ужасих, че сега всички ще се обърнат да видят кой е този невъзпитан брокер, който смее да се яви тук с такова голямо закъснение. Да имаше как да се скрия и никой да не разбере за мен. Да ама не. Нищо подобно не се случи. Никой от публиката не се обърна. Никой. Лекторът говореше, всички гледаха в него. Седнах на последния ред и заслушах. И слушах, и слушах, и слушах. И разбрах защо никой не се е обърнал. Беше толкова интересно. Тогава си спомних за тръпката по очакването, защото заглавията от рекламата бяха точно тези мои проблемни места в практиката ми, където най-често се провалях. Затова бях дошла. За да се науча. Да се усъвършенствам. И още преди края на първата тема, аз вече творях идеи, представях си как ще продължа след това, виждах очите на моите клиенти учудени от това, което правя за тях. Толкова много неща. Как не се бях сетила. Как изобщо съм работила по този начин досега. То имало толкова лесни, забавни и приятни неща, които да приложа в техниките си при работата ми с клиенти. А беше минала само първата тема от голям двудневен семинар. Чувствах се толкова обнадеждена. Тук щях да науча много важни неща. И така беше. Два пълни дни. Много уроци за мен. Ексклузиви, болната ми тема, нещото което смятах за безсмислено а се оказа разковничето в нашата професия. Работата с продавачи. Доверието, което трябва да им заслужа. Отговорността, която трябва да поема. Усилията, които ще полагам, към къде точно да бъдат насочени. Толкова много неща. Ами цената? Правилното определяне на цена. Договарянето. Толкова грешно съм работила досега. Разбрах, защо са ми се случвали голяма част от неприятните ситуации, в които съм изпадала при работата си с клиентите.
Толкова усилия за такива неправилни действия съм полагала. И най-вече, работила съм за фалшиви обещания, дадени на още десетки като мен и то от един и същи клиент. Имах нужда от това обучение. Чувствам се различно след него. Сякаш, някой ми скъса веригите. Тези два дни, бяха тъй неочаквано вълнуващи. Дълго се чудих, защо тези хора споделят знанията си. Та нали сме в конкуренция. Защо са ни поканили тук, където ще разберем за тънките техники, запазена марка на RE/MAX. Защо не си направиха всичко това тайно и не си го запазиха само за своите си брокери. И тогава проумях отговора. През тези два дни аз получих само усмивки. И раздадох усмивки. Каква война? Каква конкуренция? Запознах се с брокери от цялата страна. Всеки разказваше, всеки даваше контактите си, всички споделяхме взаимно неволите си, забавните си преживявания. Добавяхме нови и нови приятелства. Надскочихме границите, поставени между отделните фирми. Чувството, с което семинарът завърши, се четеше по лицата на всички в залата. Чувство на колегиалност. В името на професионализма, честта и достойнството на професията. Истинска колегиалност. В този свят на фалш, недоверие, алчност и безскрупулност, ако ние сами не запазим достойнството на професията си, ще загубим…Можем да се съхраним, само ако си помагаме. Заради клиента, отдадеността ни към него и удовлетворението му от качественото ни обслужване. Идва ново време за брокерите на недвижими имоти в България. Някой, трябваше да постави началото.
Благодарим на RE/MAX, че го направи. Събра ни, обедини ни, сближи ни, сприятели ни. Ще продължим играта заедно. Ще останем на пазара като помагащи си, не като воюващи. Ще отпаднат от нас всички онези, които са тръгнали в грешна посока и вървят с лъжи и измами напред. Ще се обучаваме още. Ще споделяме практиките си. Ще покоряваме върховете. Заедно!
